Езикът на цветята – ключ към тайните чувства

Езикът на цветята, като повечето символни езици, има дълбоки исторически корени. Началата му лежат както в порядките и обичаите на древността, така и в турската традиция Салем – „езикът на обектите” – според която различните обекти имат свое скрито значение, което може да предава съобщения без думи.

Езикът на цветята процъфтява през времето на Викториянската епоха, когато откритото изразяване на любовни симпатии и сексуални помисли се считало за неморално за обществото. Ето защо езикът на цветята се наложил като деликатен шифър, чрез който младите влюбени си комуникирали.

Според някои тази апокрифност на чувствата, страхът и забраната за свободното им изразяване, чувството за нещо съкровено и тайно, са родили по-силната и отдадена романтика на онази епоха, в противовес на днешната показност.

Тази богата, чувствена символика на цветята, способна да кодира емоционалният свят на човека, не е чужда и на българската традиция, както показва и Йордан Йовков в разказа си „Последна радост”.

Днес този език отдавна е загубил значението си, а голяма част от него е потънала безвъзвратно в забрава.

Известно е, че не само всяко цвете има свое значение, но различните му цветове изразяват различни нюанси, а понякога и идеи. Така един букет с комбинации от различни цветя е можел да предаде цяло едно послание на чувства.

Днес сме запазили относително цялостно само нюансите в посланията на розата, карамфила и може би на още някои други цветя. Ето и накратко и няколко популярни примера:

• Агримония – благодарност.
• Анемония – самота; „Прекалено си недостъпна в любовта.”
• Виолетка (синя) – преданост.
• Виолетка (бяла) – благоприличие, сдържаност.
• Гергина – вж. далия.
• Глухарче – кокетност.
• Далия – елегантност и достойнство.
• Карамфил (розов) – женска любов.
• Карамфил (бял) – пренебрежение.
• Карамфил (розов) – своенравие, непостоянство.
• Карамфил (червен) – „сърцето ме боли за теб”.
• Карамфил (жълт) – отхвърляне, разочарование.
• Кокиче – утеха или надежда.
• Крем (ален) – чистота, невинност.
• Крем (бял) - възхищение.
• Лавандула – недоверие, подозрение.
• Лале (червено) – Обичам те.
• Лале (жълто) – безнадеждна любов.
• Латинка – патриотизъм.
• Лобелия – злоба, неприязън.
• Люляк (розов) – смърт.
• Люляк (бял) – първи тръпки на любовта.
• Маргаритка – търпение.
• Незабравка – истинска любов.
• Розмарин – памет, спомени.
• Хелиотроп – преданост.
• Хризантема (червена) – влюбен съм.
• Хризантема (жълта) – показна любов.

Червени рози

Те са малко спорен символ – в някои речници за езика на цветята се посочват като оповестяване за война. Но по-популярни са станали, като израз на романтична любов и страст.

Розови рози

показват любов от пръв поглед – обсебваща и бурна.

Коралови рози

Страстният им цвят е знак за сладострастие. Специалистите от Викторианската епоха съветват да се внимава с това цвете, та да не оскърбите дамата, на която го подарявате.

Светло розови рози

Знак за радост и щастие.

Бели рози

Символ на истината и невинността. Те казват: 'Липсваш ми!' и 'Прекрасна си!'

Тъмно розови рози

Казват 'Благодаря ти.'

Жълти рози

Символ на приятелство и свобода – не ги изпращайте, ако имате романтични и дългосрочни планове.

Изсъхнали рози

'Свърши се.'

Езикът на цветята процъфтява през Викториянската епоха, когато откритото изразяване на любовни симпатии и сексуални помисли се считало за неморално и деградиращо обществото.

Известно е, че не само всяко цвете има свое значение, но различните му цветове изразяват различни нюанси, а понякога и цели идеи.